Съображения, които трябва да знаете за думите в Шанхай
Съображения, които трябва да знаете за думите в Шанхай
Blog Article
Ефектът Дънинг-Крюгер или защо глупаците се мислят за умни и страхотни
По-късно работи като журналистка във вестник „Берлинер Илюстрийрте Цайтунг“. През Първата световна война работи за кратко като медицинска сестра.
Говорим си за... Чували ли сте за мистерията около Царичина? Ето я историята около този феномен
В Пазарджик ще бъдат представени книгите "Корен в небето" и "Живот в живота" на Теодора Нанова
Услугата в началото е била ограничена до няколко часа дневно;
Само Тео да беше тук. Тео, братовчед ѝ, който ѝ беше като брат. Китайското му име, Дън Таолин, караше езиците на чужденците да се завързват на възел, така че скоро парижките им съседи започнаха вместо това да го наричат Тео.
Изчака сърцебиенето да отмине. После събра листовете, които вятърът бе съборил на пода, и ги затисна с мраморно преспапие.
Когато Полин най-накрая си пое дълбок дъх, усети аромата на печиво - бистрото на ъгъла разкази Шанхай приготвяше вечерното си меню.
Однако Чан не мог допустить перехода в японские руки провинций Цзянсу и Чжэцзян. В провинции Цзянсу находились как Нанкин (тогдашняя столица Китая), так и Шанхай (крупнейший порт). Именно в этих провинциях в годы «Нанкинского десятилетия» возводились основные промышленные мощности.
нар. „жени за развлечение“, малцина от които преживяват войната. Тази почти неизвестна, но изключително мрачна страница от човешката история оживява в разтърсващия роман „Червените орхидеи на Шанхай“ от френската писателка и журналистка Жюлиет Морийо.
Тайното споразумение между Хари и Уилям за децата в кралското семейство
Двама души бяха застреляни при полицейска операция в размирната френска територия Нова Каледония
С великолепен и поетичен стил романът на Джени Чанг умело разкопава част от забравената част от историята на Франция по време на Голямата война и отдава почит както на китайските работници, дошли да подпомогнат военните действия, така и на членовете на китайската общност в Париж, които доброволно работят като преводачи и служат като мост между двете култури.
Позата ѝ беше различна, понякога седеше, понякога стоеше права. Една година бе седнала с кръстосани глезени, краката ѝ в изящно бродирани чехли се виждаха добре, едва ли не прострени напред, за да покаже, че краката ѝ не са били бинтовани.